Символ на ВСГР и два лозунга
ВСГР Символ на ВСГР За майка България

ВСЕБЪЛГАРСКИ СБОР ГЕОРГИ РАКОВСКИ

Инициативен комитет

Георги Раковски, Белград, 1862 г. Литографна снимка на Георги Раковски

На 06. 06. 2021 г. беше образуван инициативен комитет от над 70 човека за учредяване на новата политическа партия Всебългарски сбор Георги Раковски, състоящ се предимно от бивши членове на заличената от съда Българска национално-радикална партия, както и от членове на НДЗПЧБ, възстановения СБНЛ с председател Иван Григоров и граждани. За председател на инициативният комитет беше единодушно избран Димитър Николов – заместник-председател на БНРП и дясна ръка на д-р Иван Георгиев, до самата му смърт през 2012 г.

Димитър Николов

Роден съм на 29. 08. 1961 г. в гр. Дупница в семейство на учители – математици. На по-късен етап от живота си, баща ми стана и един от първите програмисти в България. Основното си образование получих в гр. Перник в Х-то основно училище Кирил и Методий. Средното си образование завърших в 86 ЕСПУ, като съм учил и в 32-ра гимназия в София. Като ученик се занимавах активно със спорт – тренирах бокс, а след това хандбал.

На 07. 09. 1979 г., въпреки че бях с отличен успех и добър спортист, постъпих в редовете на Строителни войски да отбивам редовната си военна служба. Причината за това бе дядо ми по майчина линия - офицер, награждаван с няколко ордена за храброст през трите войни от началото на миналия век, бил се достойно за нашето Отечество, а след демобилизирането си - околийски управител на няколко околии. Осъден от Народния съд с доживотна присъда.

През втората година от службата си кандидатствах икономика и ме приеха в Будапещенският икономически университет. В унгарската столица, където прекарах няколко чудесни години, най-близките ми приятели бяха полските студенти Кшищоф и Яцек – членове на Солидарност, и двамата с не един белег от битките с полската Народна милиция. След едно наше бурно тържество по повод смъртта на съветския генерален секретар Черненко, бях привикан в българското посолство, където посланикът Бончо Митев лично ми обясни, че трябва по най-бързия начин да напусна Будапеща, и като вишочайше благоволение ще ми бъде позволено да продължа образованието си във ВИИ Карл Маркс в каквато искам специалност без международни отношения и международни икономически отношения. Така записах специалността управление и икономика на промишлеността и въпреки че нямах комсомолска заверка (за посещение на задължителните манифестации), успях да я завърша успешно и да се дипломирам през 1990 г. Малко преди това, когато още не беше създаден СДС, група абсолвенти организирахме среща с неговия бъдещ лидер – Желю Желев. На нея ние - организаторите, останахме много разочаровани, за разлика от групата млади асистенти, дошли да бойкотират и апострофират Желев.

Въпреки това моят активен политически живот продължи. През „топлата“ зима на 1990 г. при конфликта между българи и турчеещи се застанах твърдо на страната на българското население от източна България. На 06. 01. 1990 г. станах член на Българската Национално – Радикална Партия, а на първото Общо събрание бях избран за неин заместник-председател. По това време, освен многото митинги и събития, организирани от нас във връзка с откриването на ВНС, бяхме в основата и на живите вериги във В. Търново и София. В тях участваха и такива личности, като Илия Минев, Иван Лазаров – първия горянски командир, Петър Гогов, Страхил Гичев и други политически затворници. Тези живи вериги бяха насочени срещу противоконституционното ДПС и антинационалната БКП (БСП).

През 1991 г. Илия Минев бе решен да осъществи една своя отдавнашна мечта – да издава вестник, който да се превърне в трибуна на потъпкваното десетилетия наред свободно слово. Имах честта да стана, по покана на незабравимия Илия Минев, първия главен редактор на вестник Свободно слово, който излиза и до днес.

Винаги като моя първостепенна задача е било да защитавам автентичния български национализъм, за което аз и моите съмишленици сме твърдо решени да се нагърбим с трудната мисия да основем и утвърдим в обществено политическия живот новата партия Всебългарски сбор Георги Раковски.