Вестник Свободно слово

През XIX-ти век човечеството става свидетел на тясното обвързване на национализма с консерватизма. Стимулатор за това обвързване е марксизмът. Един от неговите принципи е Пролетариатът няма отечество. Той се стреми да обедини пролетариите от различните нации в съюзи, а те пък от своя страна се обединяват през 1864 г. в Първият интернационал. Той създава ново класово самосъзнание за сплотеност и солидарност, без привързването на човека към националната принадлежност. Част от веруюто на това обединение е Пролетарии от всички страни, съединявайте се.

Консервативната идеология се ръководи от тезата за органичния произход на нацията. Тя естествено е възникнала и се състои от субекти, които желаят да живеят заедно и имат общи език, религия, етнос. Националното единство ги съхранява в големия световен човешки поток. Историята на нацията е естественият източник на национална гордост, а миналите успехи на нацията са гаранция за бъдещите положителни резултати за общността.

Изградената национална общност се отличава с висока степен на културно и социално сцепление, представляващо трудно преодолима бариера пред марксистките идеи.

Приоритети на това статукво са институтът на частната собственост за законът и властта. Историческата справедливост е тази справедливост, която е въведена в общността от Бога. Тя е основа и същност на обществения ред, определя задълженията на хората, служи за мяра на общественото положение; обединява семействата и общностите въз основа на добродетелите дълг, чест, благоприличие. В края на XIX-ти век, консервативният национализъм, изповядващ тези идеи, се превръща в пречка пред разпространението и влиянието на марксистката идеология. Консервативният национализъм бива призван да противостои на класовата солидарност на пролетариата. Тогава е наречен и популярен национализъм. А това е времето на Ото Фон Бисмарк.

В границите на консервативната идеология възниква и т.нар. държавен национализъм. Приема се, че принципът на династичната лоялност като легитимна основа на правителството е негов съдържателен белег. В последствие този принцип се вкарва от Великобритания в САЩ. Характеризира се с традицията на задължителния език и пословичната лоялност към националните държавни символи. А те са знамето и химна.

Практиката в Европа разграничава и културен национализъм; Той си поставя за задача съхраняването на културата на нацията, без оглед на границите или въпреки тях. В лексиката на консерватияния национализъм, липсва понятието шовинизъм.

Вечна остава привързаността на консервативния национализъм към защитата на националните интереси. А те осигуряват представянето и защитата на държавните потребности.

В последното десетилетие на XX-ти век и началото на XXI-ви век пред консервативния национализъм стоят за разрешение три основни въпроса, които трябва да бъдат разрешени по най-бързия начин, за да се запази Европа в сегашния си вид или по-добър такъв.

Първият въпрос е за антиелитизма. Днес консервативния национализъм се представя от държавите от централна Европа и съответните им ръководители. Те са тези, които стихийно, но закономерно отреагират на досегашното статукво. Днешният консерватизъм в Централна Европа, произтича от това, че консерватизмът е идеологията на традиционното, отстояло в историята в нейните различни етапи и закономерно противопоставящо се на внедряването на елитарното. Консерватизмът на Орбан и Качински е християнска, консервативна реакция на националните общности срещу наднационалните институции на Обединена либерална Европа.

Провежданата от споменатите лидери политика е автентична реакция на националните общности срещу съществуващите елити. В основата на тази борба е залегнала тезата на бореца за човешки права, Вацлав Клаус, който смята, че демокрацията е възможна само в рамките и обхвата на националната общност и всяко наднационално регулиране ограничава демокрацията, не само в отделната държава, но и в Европа. Наднационалните норми и регулации са свръх регулации, отнемащи националния суверенитет в устройството на стопанския и икономическия живот.