символ на ВСГР и два лозунга
ВСГР Символ на ВСГР За майка България

ВСЕБЪЛГАРСКИ СБОР ГЕОРГИ РАКОВСКИ

вестник Свободно слово-лого

БОРИС, БЪЛГАРИЯ, БОГ

Отпечатано във в-к Свободно слово | бр. 76(35), 01.12.2020 - 08.01.2021 | автор: Стефан Парлапански

Плакат на организация Бранник

БРАННИК е патриотична организация, създадена в края на 1940 г. по силата на Закона за организиране на българската младеж. Тя има за цел възпитанието на българските деца и младежи в националистически и промонархически дух. Основният лозунг на Бранник е Борис, България, Бог, а емблемата й е била с формата на щит, в средата на който е извезана голяма буква Б. Организацията е осъществявала предказармена физическа и идеологическа подготовка, както и пропаганда срещу комунизма, либерализма и западните плутократични режими.

Николай Илиев - бивш член на Бранник е роден през 1929 г. в семейството на кадрови офицер от Българската армия. След 1990 г. издава над 15 книги. Тук поместваме няколко откъса (под формата на резюме) от неговите спомени в книгата Житейският път на един ветеринарен лекар (издателство Българи, 2008 г.) От Свищов баща ми го преведоха да служи на румънската граница в 19-ти участък, във 2-ри подучастък- с. Шеремет (днес Веслец). Бързо се сприятелих с децата от махалата, повечето турчета, а най-добрият ми приятел се казваше Махмуд. По цял ден играехме и непрекъснато се въртяхме около войниците. Майка му и баща му бяха много гостоприемни хора. В Шеремет преобладаваха турските семейства и с тях се живееше много задружно и спокойно. Празниците в селото бяха общи, турците зачитаха християнските, а българите - мюсюлманските. Баща ми ме водеше и на учебните стрелби, които се провеждаха периодично с войниците от подучастъка. В този ден стрелбището се охраняваше строго. Войниците пазеха да не минават хора или добичета, да не стане някоя беля. Баща ми беше картечар и отличен стрелец. Понякога той стреляше с картечницата показно и на мишената попаденията на куршумите изписваха името му Илиев, така както се подписваше и това правеше особено впечатление на войниците. От румънската граница, през есента на 1933 г. заминахме за гръцката - гр. Петрич. Голямо удоволствие беше за мен да ходя на тържествата, които се устройваха по време на някои религиозни и национални празници. А на Гергьовден, освен че имаше военен парад, семействата на военните отиваха на излет до близкия водопад в Беласица, където се прекарваше много весело. Баща ми много обичаше да се разхожда неделен ден из града и околността. Ходехме на гости, той разказваше спомени от войните, в които се е бил и навсякъде го посрещаха с голямо уважение. Така ми беше харесал войнишкият живот, че вече горях от желание един ден да стана офицер. И винаги, когато ме питаха какъв искам да стана като порасна, без колебание отговарях, че ще стана офицер. През 1935 г. бащата на Николай Илиев при едни маневри се разболява от тифус и през есента се уволнява по здравословни причини. Николай Илиев като ученик След кратък престой в неговото родно село със спестяванията си от дългогодишната военна служба купува просторен апартамент в София, на ул. Патриарх Евтимий. "Ние се нанесохме в новото ни жилище, където посрещнахме новата 1938 г., радостни и щастливи, че вече си имаме собствен дом. През новата учебна година бях вече ученик във второ отделение. В новия квартал вече си имах и приятели. Игрите ни ставаха по вътрешните дворове, но най-вече се събирахме в двора на съседната църква Св. Георги. Учениците от нашето училище бяха особено начетени. Всеки бързаше да се похвали каква нова книжка си е купил и си ги разменяхме помежду си. Освен приключенските романи на Карл Май, Емилио Салгари, Фенимор Купер и т.н. с голям интерес купувахме и едни малки книжки от Военна библиотека, на цена 1 лев, тъй като в тях се разказваше за живота и делата на българските ханове и царе, за нашите възрожденци и войводи. Особено ни впечатляваха националноосвободителните войни на България. Всички бяхме обхванати от едно високопатриотично чувство и се чувствахме горди, че сме българи. Вече като по-големи, ученици в 4 отделение и I прогимназиален клас, без някой да ни кара, учехме наизуст всички български маршове и в училището кънтеше Велик е нашият войник, Един завет, Чеган-Чеган, Бдинци, лъвове, титани, Край Босфора – пеехме ги в междучасията, момичетата също се включваха възторжено.

Междувременно международната военнополитическа обстановка взе да става все по-напрегната. Конфликтът между Германия, Англия, Полша и някои други страни се задълбочи. Започна да се говори за евентуална предстояща война. В един момент се създаде краткотраен съюз между Германия и СССР и те окупираха на Полша. Появиха се на дневен ред претенциите на Германия към заграбената от Чехия чисто немска област Судетите, а така също и по отношение на отнетите й колонии от Англия и Франция. България, която никога не беше забравяла за своите национални интереси и възвръщане на поробените си земи, обърна поглед към Западните покрайнини, Македония, Беломорска Тракия и Добруджа. Следяхме събитията, които ставаха около нас, слушахме новините по радиото и водехме спорове. Повечето бяхме на страната на германците, по-малко на брой - англофили и американофили, а единици бяха тези, които симпатизираха на руснаците. Политиканстваше се, че само с помощта на СССР България щяла да осъществи своите национални интереси, че нашият по-голям брат Дядо Иван мислел за нас. Комунистическа пропаганда с приказките им за някакво богатство и равенство – на всекиму според потребностите насочена към наивници, мързеливците, криминално проявените и най-вече за простолюдието, на която въдица някои се хващаха.

Междувременно Германия вече беше завладяла Франция. След прегазването на Чехословакия, германските войски навлязоха в Румъния като неин съюзник. Войната със сърбите и гърците беше светкавична, а съгласно Крайовската спогодба България получи Южна Добруджа и българската армия навлезе в новоосвободените български територии, най-тържествено и радостно посрещана в градове и села от добруджанското население. Така на практика се осъществи и дълголетната мечта на нашия народ - Обединена България – идеал, за който проливаха кръвта си нашите бащи и деди. Към майка България се приобщиха вече Моравско, Западните покрайнини, Македония и Беломорска Тракия и България стана Велика България - от Черно море до Охрид и от Дунав до Бяло море. Това бяха дни на нескончаеми всенародни тържества и веселие, а името на Н. В. Цар Борис III Обединител се споменаваше с всенародна признателност и благодарност.

Посрещането на германските войски в София, 1941 г.

Незабравимо ще остане за мен посрещането на германските войски в София, след присъединяването на България към Тристранния пакт - Рим, Берлин и Токио. Аз и моят съученик Красимир стояхме на ъгъла на нашата улица Патр. Евтимий и Христо Ботев. Първите германски войници, които видях, бяха двама войника на мотоциклет с кош, въоръжени с автомати, противогази през рамо и каски на главата. Мотоциклетът профуча

Илюстрация: napredak.bg

край нас, като на самия завой единият от войниците, който седеше в коша, се наведе почти хоризонтално, за да не се обърне мотоциклета от високата скорост.

Малко след това се проточиха германските моторизирани колони: оръдия, мото-пехота, танкове и др. Улиците, по които минаваха, бяха претъпкани с посрещачи – мъже и жени, които обсипваха войниците с цветя и им даваха вода, цигари, сладкиши и други неща, а тия, които знаеха немски, разговаряха най-сърдечно с войниците. Всички прозорци наоколо бяха отворени, с провиснали се на тях хора, които ги приветстваха. По този начин бяха посрещани германските войски в цяла България, по градове и села, откъдето и да минаваха.

По това време се създаде организацията БРАННИК, която се считаше за голяма патриотична организация и всички ученици от отделенията и прогимназията на нашето училище Тодор Минков се записахме бранници. Раздадоха ни униформи: кепе, кафява вратовръзка, риза с емблема Б, която се пришиваше на ръкава, колан и къси панталони. Имахме си четни командири и се поздравявахме с високо вдигната напред дясна ръка. След учебните занятия, когато имахме сборове, нашите четни командири ни строяваха и обучаваха да маршируваме, изучавахме и пеехме браннически маршове и песни, ходехме организирано на излети и пр. а по-големите провеждаха и военни занимания. По това време съществуваха и други организации, като Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), Ратник, Отец Паисий, Скаутска организация и др., които си съперничеха помежду си и се стремяха да записват колкото се може повече желаещи. За младежки комунистически и земеделски организации – ремсисти и земсисти, изобщо не се говореше. Само се носеха някакви слухове, че имало нелегална комунистическа организация, обявена извън закона, която правела конспирации тук-там. Оказа се обаче, че това изобщо не беше само слух, защото в София, посред бял ден по улиците и в домовете им, от такива червени терористи бяха убити няколко видни български общественици и висши военни, като генерал Луков и други. Много от тях полицията успя да залови или ликвидира още по време на атентатите. В такива случаи гражданите масово се включваха в преследването на бандитите, препречваха им пътя и масово помагаха на преследващите ги полицаи да ги заловят. Един такъв бандит беше ликвидиран на ъгъла на ул. Цар Крум и П. Евтимий, а друг се беше укрил в един от мръсните канали на Перловската река. Аз и Красимир отидохме на самото място. Каналът се охраняваше от полиция, а в момента се опитваха да влязат вътре с едно полицейско куче и да го заловят. По-късно се разбра, че укрилият се в канала се е самоубил.

Живеехме в интересно и опасно време!"

Идеологията на Бранник се отличава с родолюбие и патриотично мислене, като се почитат и се дават за примери за подражание от националната ни история великите български владетели, успели да наложат и съхранят българщината. Така се сочат владетелите Аспарух, Тервел, Крум и Симеон – това са имена на български царе, които бележат светли и величави епохи в българския държавен живот. Силно застъпена е тезата за водача и на първо място в идеологията на бранниците е любовта им към българският цар като върховен вожд на българския народ. Бранниците безрезервно подкрепят Цар Борис III, когото считат за натоварен от Бог с историческата мисия за възраждане на могъществото на България по примера на славните ни владетели. Идеологията на бранниците е основана на ярко изразено родолюбиво и национално чувство: Така чувството на национална самоувереност израсна от съзнанието на бранника, че принадлежи към един горд, смел и героичен народ, еднакво велик със своите военни победи и със своите културни завоевания. Антикомунизмът изобщо не е най-важната характеристика на бранническото движение, но доколкото марксизма проповядва идеи, които са изконно чужди на родолюбието и национализма, като например принципа на интернационализма, те застават и на антикомунистически позиции: Днес българското общество е свидетел на безпощадна борба, която Бранник води срещу болшевишката доктрина, която превърна революционната идея в страшен и отвратителен процес на разрушение на исторически, културни и морални ценности. Характерна черта на бранническото движение е, че се поставя на еднакво по значение място както националното, така и социалното, които трябва да са неразривно свързани, за да може модела на новото общество да функционира. Тази идея впрочем е застъпена и при сродните националистически организации от онова време, например девиза на Съюза на българските национални легиони е Национално могъща и социално справедлива България. Клетвата, която всеки дава при постъпването си в организацията гласи: Аз съм бранник и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ. Обречен съм да бъда страж на Родината и борец за нейния живот и да я пазя всякога от всеки, който пречи на нейния възход. След 9-ти септември организацията е разтурена, а членовете й – преследвани.

По времето на социализма се направи опит да се изкоренят вековните исторически добродетели на българите и обезличи ролята на църквата, напълно се пренебрегна патриотичното възпитание и се наблегна на националния нихилизъм - историческата представа за миналото беше изкривена, внушаваше се, че сме малка, двойно освободена страна и че трябва да станем синове на новия комунистически свят, сплотен около могъщия СССР, братската КПСС и несъкрушимата Червена армия. Изкуствено се създаде македонската нация. След победата на комунизма в целия свят няма да има отделни държави, а строителят на социализма трябва да обича БКП повече от родната си майка.

След близо четири и половина десетилетия на комунистическо и атеистическо възпитание новото време, настъпило след 10. 10. 1989 г., характеризиращо се с раздаването на куфарчетата с парите, приватизацията, режисираната поява на опозиционните партии, създаването на мутрите, повсеместното нахлуване на западните либерални идеи, окончателното сриване на престижа и социалния статус на българския учител, отмяната на задължителната военна служба, разпространението на наркотиците, корупцията на всички нива, масовото търкане на лотарийни талони и т.н., с нищо не спомогна за патриотичното възпитание на българската младеж. Напротив - вдъхновено от ритмите и героите на новия музикален жанр - чалгата, идеализиращ липсата на мотивация за интелектуално развитие и въздигащ в култ оценяването на всичко в живота с неговата материална страна, у младото поколение настъпи ново изместване на традиционните ценности и до формирането на един нов национален идеал - отричане на сериозния труд за успех в живота и израстване в кариерата за сметка на безкрайно забавление и натрупване на колкото се може по-голям брой материални блага в максимално кратки срокове, за предпочитане по престъпен начин и задължително без да се държи сметка за правата и интересите на останалите граждани, обществото и държавата.

Като че ли за ярък пример за всичко най-лошо, случващо се в държавата ни може да послужи нелепата смърт на уважавания журналист Милен Цветков. Младеж на около 20 години, произхождащ от богато семейство, след употребата на няколко различни по вид наркотици, с мощен и много скъп джип ускорява за секунди от 0 до 99 км/ч и с тази скорост се забива в колата на журналиста, изчакваща зелен сигнал на светофара. Освен пример, този инцидент е и силен сигнал за тревога, защото това не може така да продължава! Трябва да се вземат действени мерки за правилното възпитание на българските деца и младежи, а изграждането на организации по подобие на анатемосваната днес, но изиграла безкрайно положителна роля за времето си организация Бранник може да е един от начините за това.

адвокат Стефан Парлапански