символ на ВСГР и два лозунга
ВСГР Символ на ВСГР За майка България

ВСЕБЪЛГАРСКИ СБОР ГЕОРГИ РАКОВСКИ

вестник Свободно слово-лого

Консервативен национализъм и настоящите предизвикателства пред него

Отпечатано във в-к Свободно слово | бр. 70(29), 07.05.2020 | автор: Димитър Николов

През XIX-ти век човечеството става свидетел на тясното обвързване на национализма с консерватизма. Стимулатор за това обвързване е марксизмът. Един от неговите принципи е Пролетариатът няма отечество. Той се стреми да обедини пролетариите от различните нации в съюзи, а те пък от своя страна се обединяват през 1864 г. в Първият интернационал. Той създава ново класово самосъзнание за сплотеност и солидарност, без привързването на човека към националната принадлежност. Част от веруюто на това обединение е Пролетарии от всички страни, съединявайте се.

Консервативната идеология се ръководи от тезата за органичния произход на нацията. Тя естествено е възникнала и се състои от субекти, които желаят да живеят заедно и имат общи език, религия, етнос. Националното единство ги съхранява в големия световен човешки поток. Историята на нацията е естественият източник на национална гордост, а миналите успехи на нацията са гаранция за бъдещите положителни резултати за общността.

Изградената национална общност се отличава с висока степен на културно и социално сцепление, представляващо трудно преодолима бариера пред марксистките идеи.

Приоритети на това статукво са институтът на частната собственост за законът и властта. Историческата справедливост е тази справедливост, която е въведена в общността от Бога. Тя е основа и същност на обществения ред, определя задълженията на хората, служи за мяра на общественото положение; обединява семействата и общностите въз основа на добродетелите дълг, чест, благоприличие. В края на XIX-ти век, консервативният национализъм, изповядващ тези идеи, се превръща в пречка пред разпространението и влиянието на марксистката идеология. Консервативният национализъм бива призван да противостои на класовата солидарност на пролетариата. Тогава е наречен и популярен национализъм. А това е времето на Ото Фон Бисмарк.

В границите на консервативната идеология възниква и т.нар. държавен национализъм. Приема се, че принципът на династичната лоялност като легитимна основа на правителството е негов съдържателен белег. В последствие този принцип се вкарва от Великобритания в САЩ. Характеризира се с традицията на задължителния език и пословичната лоялност към националните държавни символи. А те са знамето и химна.

Практиката в Европа разграничава и културен национализъм; Той си поставя за задача съхраняването на културата на нацията, без оглед на границите или въпреки тях. В лексиката на консерватияния национализъм, липсва понятието шовинизъм.

Вечна остава привързаността на консервативния национализъм към защитата на националните интереси. А те осигуряват представянето и защитата на държавните потребности.

В последното десетилетие на XX-ти век и началото на XXI-ви век пред консервативния национализъм стоят за разрешение три основни въпроса, които трябва да бъдат разрешени по най-бързия начин, за да се запази Европа в сегашния си вид или по-добър такъв.

Първият въпрос е за антиелитизма. Днес консервативния национализъм се представя от държавите от централна Европа и съответните им ръководители. Те са тези, които стихийно, но закономерно отреагират на досегашното статукво. Днешният консерватизъм в Централна Европа, произтича от това, че консерватизмът е идеологията на традиционното, отстояло в историята в нейните различни етапи и закономерно противопоставящо се на внедряването на елитарното. Консерватизмът на Орбан и Качински е християнска, консервативна реакция на националните общности срещу наднационалните институции на Обединена либерална Европа.

Провежданата от споменатите лидери политика е автентична реакция на националните общности срещу съществуващите елити. В основата на тази борба е залегнала тезата на бореца за човешки права, Вацлав Клаус, който смята, че демокрацията е възможна само в рамките и обхвата на националната общност и всяко наднационално регулиране ограничава демокрацията, не само в отделната държава, но и в Европа. Наднационалните норми и регулации са свръх регулации, отнемащи националния суверенитет в устройството на стопанския и икономическия живот.

Вторият актуален въпрос пред консервативния национализъм и цялата европейска общественост е този за пришълците или бежанците според либерално настроените елити и отделни елементи. Тези бежанци са паразити за европейския континент, а самият въпрос бе създаден от бюрократичните елити на ЕС. И докато общоевропейският политически елит е определен както от консервативно настроените движения и хора като вътрешен вирус, отслабващ и парализиращ имунната система на националните общности, така и от зараждащите се националсоциалистически движения. Бежанците са външният вирус, проникнал в резултат и от действията на вътрешния вирус. Ръководена от меркантилен и либерален мотив, бюрокрацията днес не разрешава този въпрос да бъде премахнат радикално и на момента. Говори се за квоти, наложени на всички европейски държави, но аз се питам, дали всички държави на Европа са виновни за това, че комсомолската секретарка и либералка, Меркел широко отвори дверите на Германия за всякакви субекти, които днес мине, не мине ден и извършват някакво престъпление в отечеството на Гьоте и Вагнер.

Европа е християнски континент и не бива да се допускат същества, чиято същност, култура, манталитет и характер са на противоположната посока на християнските ценности и да вулгаризират чрез поведението си люлката на цивилизацията. Така смятат консерватичните националисти и то с пълно основание.

Днес, ясно се вижда от все по-голям кръг от хора, че лидерите на либерализма провеждат съзнателна политика за отварянето на Европа и космополитизирането на континента и по този начин се стремят да го направят по-податлив на наднационално либерално управление.

За да успеят в своите пъклени планове, либералните водачи спазват един от основните девизи на Макиавели: Разделяй и владей!. Затова те подпомагат и джендър и трансхуманистичните философии.

Европа от епохата на Просвещението, започва своето разграничване от традициите на християнските ценности. Започва да се утвърждава от теоцентризма на християнския светоглед антропоцентризмът, който представлява безусловна автономия на човека - на свободата му (анархията) да определя сам своя живот и своята природа. За тези тогава новоизлюпени философи, Бог не е този, който е дал на човека Своя творчески закон, а е абсолютна свободна личност, която има право сама на себе си да дава закони и норми. Ето тук изпъква ролята на консервативния национализъм. В съвременния свят, чрез ролята на теорията за регулативността се постига отстъплението от дълбокото човешко потъване.

Историята на цивилизацията преминава през три стадия, първо: сакралността или традицията; второ: реалността; трето: виртуалността. Човешкото същество по времето на тези стадии се развива също в три стадия, а те са: първо - Религиозният човек; второ - Икономическият човек или който е изцяло бездуховен и е меркантилен; и трето: постчовека, несдържан от нищо в своята разчовечваща страст.

На разчовечващия поход на либералния свят, днес е наложително да се отговори по най-решителен начин. А този начин също се състои от три стъпки: първо - Спасително отнемане на пагубната свобода на човека да определя, моделира и създава сам себе си, без да се интересува от Божиите наставления; Второ - да бъде върнат на спасителната роля на Църквата, която обаче да бъде прочистена и възвисена в спасител на Традицията. Трето - да бъде съкрушена и изпразнена от съдържание либералната държава, започнала своята пагубна роля от края на Реалността.

Според полския лидер на консерваторите и мин. председател на Полша, всичко това е необходимо да се извърши чрез една културна контрареволюция. Затова ние сме длъжни да започнем подготовката за нея!

Димитър Николов,

директор на в-к Свободно слово,

председател на ИК за образуване на ПП ВСГР.