Символ на ВСГР и два лозунга
ВСГР Символ на ВСГР За майка България

ВСЕБЪЛГАРСКИ СБОР ГЕОРГИ РАКОВСКИ

Д-р Иван Георгиев и конспирацията Българска националистическа партия.

Георги Раковски, Белград, 1862 г. Литографна снимка на Георги Раковски
д-р Иван Георгиев
д-р Иван Георгиев

Иван Георгиев е роден на 21 октомври 1941 г. в гр. София. Произхожда от интелигентско семейство. Родът му води началото си от Македония - по бащина линия от Крива Паланка, а по майчина – от Корча. Дедите му са били революционери, участници в националноосвободителните борби на ВМРО, сподвижници на Тодор Александров и Иван Михайлов. В тези борби за освобождението на Македония от турско, а по-късно и от гръцко и сръбско робство и присъединяването й към майка България е загинал братът на баба му – Иван Адамов. Тъй като баща му и майка му били много заети в професионално отношение, грижите по отглеждането и възпитанието му били поети основно от баба му – Спаска Адамова. Жива свидетелка на борбите на българите в Македония, тя силно мразела турците, сърбите и гърците и тази ненавист към тях предала и на внучето си. Особено любознателен, той слушал от нея за Крума Страшний, за Симеона Великий, за героизма на българските хайдути и за зверствата на турците над беззащитното българско население. Това се наслагвало в младата му детска душа и постепенно бива закърмен с най-силните патриотични чувства. Започнал да харесва историята на България, олицетворявана от непобедимите български войни, от които са треперели рицарите на средновековна Европа. Баба му Спаска събуждала в него национална гордост и ревност и заедно с нея той започнал да изживява болезнено разпокъсването на България след нахлуването на съветските войски през 1944 г. и отвратителната роля за това, играна от комунистите. Обединението на Велика и Целокупна България, осъществено през 1940 – 1941 г. бе унищожено от червените банди.

В тези условия на уязвена национална гордост и самочувствие от новото разпокъсване на България Иван Георгиев се запознава с Иван Палазов, бивш водач на СБНЛ във Варна. Запознава ги Лазар Алексиев, който имал дюкян срещу тях и продавал борина, лимонада и др. Иван Палазов или бай Иван бил касиер в Евангелистката църква на ул. Солунска и често посещавал Лазар и така се срещат. Техните разговори неусетно се насочвали към миналото на България с нейното величие и предвид възпитанието на баба му, у него се събужда носталгия по това велико минало на българската държава. Пред тях стои вече въпросът дали могат да го възстановят и какви са пътищата за това. В един момент бай Иван му казал: Знаеш ли, аз съм мислил дълго по този въпрос. За да можем да си върнем Санстефанска България - такава, каквато ни я остави Хитлер, ние, националистите трябва да сме на власт. По-нататък бай Иван му разкрил и при какви условия могат да вземат властта. Ако имаме около триста младежи готови да се борят за Обединена България – му казал той – работата ще е почти опечена. След завършване на гимназията тези младежи трябва да влязат във висшите военни училища и да станат офицери. Ако наситим казармите с наши офицери, можем да извършим военен преврат и да вземем властта. Думите на бай Иван звучели убедително, особено с оглед напрегнатото международно положение и го запалили за действие. Още на другия ден извикал няколко свои близки приятели, с които бил споделял огорчението си от загубата на Македония и Беломорието и които също изживявали болезнено това. Той им казал: Ако искаме да станем значими като държава, трябва да изоставим досегашните си стремежи за бъдещи професии и да се подготвим да станем офицери. Приятелите му го изгледали учудено и той им разкрил защо историческата съдба им повелява това. В някои от тях имало недоверие и възникнали спорове. Но все пак постигнали съгласие и това било първата група от 7 човека, които той приобщил към делото. На 1 септември 1955 г. в параклиса на Евангелистката църква при строга конспирация се основава Българската Националистическа партия (БНП). За неин председател единодушно е избран Иван Палазов, който имал богат организационен опит от легионерското движение във Варна. На това учредително събрание присъствали: Георги Лозенски, Максим Шивачев, кавалерийския о.з. капитан Атанас Германов, Лазар Алексиев и други. От страна на младежите Иван Георгиев довел Илия и Петър Попови, Милчо Милев и Димитър Станишев. Всички полагат клетва за вярност към България.

Една от първите основни задачи, които си поставила БНП била агитационно-пропагандната дейност, разрастването на организацията и самовъоръжаването. Д-р Георгиев бил един от първите, който се снабдил с пистолет. Тогава, поради ентусиазма, във всеки един от тях горяла решителността за борба с комунистическия октопод, лишил обикновения българин от лични средства за производство и го превърнал във винтче, в безгласна брънка като работник за трупане на богатства от комунистическата олигархия. По това време той е ученик в 34-то училище, където успява да привлече към делото общо около 30 ученика. Все по това време тече и укрепването и разрастването на организацията. Бай Иван Палазов създава нелегални секции на партията в Пловдив, Враца, Варна и другаде, като при някои от своите пътувания взема със себе си и младия Иван Георгиев. В края на лятото на 1956 г. бай Иван казал на д-р Георгиев: Просто се чудех за тебе, как успя за толкова кратко време да придобиеш организационен опит и така добре да се справиш със задълженията си. И ако досега си бил ръководител на младежката организация на партията в София, то няма друг, който да поеме Младежката организация в цяла България. И пред останалото ръководство на БНП той го провъзгласява за ръководител на Младежката организация на БНП в България.

През новата учебна година той се записал в 31-во училище, където развил огромна по мащаб дейност и привлякъл голям брой младежи. Един от тях бил Васил Попов – умен, с математическа мисъл, трудно се поддавал на агитация, но веднъж вече приел да работи за България, се превърнал в изключително ценен и верен кадър. Какво трябва да постигнем? – попитал той в началото. Нима Велика България, която да бъде решаващ фактор и водеща страна на Балканите е малко? - отвърнал Иван Георгиев. Добре, а после, след като постигнем това? – отново попитал той и получил следния отговор: После ще издигнем техническото равнище на българите, ще строим, ще градим и ще създадем новата България! Васил Попов също извършил организационна работа в такива размери, че д-р Георгиев го поискал за свой заместник в Младежката организация, което било одобрено от ръководителите на партията.

През есента на 1956 г. избухват унгарските революционни действия, в които се включват почти всички унгарци. Унгарският народ се вдига като един срещу комунистическите подтисници и съветското господство. Няколко месеца унгарският народ, почти невъоръжен, с цената на кръвта си воюва срещу съветските танкове. Имената на Имре Наги, кардинал Миндесенти и др. унгарски революционери не слизат от хрониките на вестниците и радиото. Тези събития стряскат комунистите у нас и те свиват обръча около главата на българският народ. Стават бдителни и в почти всеки българин започват да виждат свой враг.

При тези тежки условия, на поредното заседание на ръководството на БНП било взето решение, с оглед предпазването на организацията от евентуален провал да се засили конспиративността в тяхната дейност и внимателно да се подбират и привличат към делото само ученици, които са сигурни и след многократна проверка на родословието им. Въпреки взетите мерки към края на годината в техните редици влиза съученикът му Георги Каранджулов. Неговата афиширана идейна метаморфоза и плътната му прилепчивост към д-р Георгиев изиграват своята пъклена роля да му се повярва, че той е верен на делото патриот. Скоро след приема, Каранджулов запознава д-р Георгиев с братовчед си и му го представя. Братовчедът също се включва много активно в борбата. Оказва се, че този негов братовчед всъщност е агент на ДС, внедрен в тяхната организация след предателството на Георги Каранджулов.

Новата 1957 г. сварва организацията с изградени младежки ядки в 5-то, 7-мо, 34-то, 31-во училища и в у-ще Антим I. В тях били съсредоточени над 240 младежи, положили клетва и готови да подадат документите си като кандидати във висшите военни училища. Тези младежи, които след време като офицери трябвало да осъществят военния преврат в България добре съзнавали, че борбата ще е трудна и кървава, предвид очакваните съветска намеса, както и бездействие на демократична Европа. Но, когато трябва да се достигне свободата на Родината и щастието на твоя народ, всички дадени за това жертви са оправдани. И това им вдъхвало решимост за борба и победа.

Но идва злокобният ден – Цветница 1957 г., която била последния ден на тяхната свобода. На другия ден, понеделник, в 6 часа сутринта в дома на д-р Георгиев нахлуват над 15 цивилни агенти и един униформен милиционер. Майка му и баща му били натикани в една от стаите на апартамента им, а него - по пижама го приковали чак до 10 ч. сутринта, когато обискът бил привършен. Така приключил първият етап от тяхната борба срещу комунистическия враг. Но той вече бил придобил доста голям опит в тази борба, бил укрепил психологичния си анализ към събеседниците си и без да бъде пречупена волята му за борба, гледал към бъдещето със същия революционен поглед, с който бил вече трайно закърмен.

След разкриването на конспирацията, заедно с много други, Иван Георгиев е осъден по чл. 108 на 5 години строг тъмничен затвор и излежава над 3,5 г. в Софийският централен затвор. Излиза през 1960 г. Завършва средното си образование като частен ученик. Благодарение на застъпничеството на неговия баща – акад. Емил Георгиев след време му разрешават да кандидатства, но само в две специалности - математика или медицина. Завършва медицина и работи известно време като лекар в гр. Костенец. На по-късен етап спечелва конкурс и работи в Медицинска академия в София.

Неговата политическа борба обаче не приключва с излизането му от затвора. Създава нова конспирация – опитва се да основе Българска национално-революционна партия, но тя също е разкрита и през 1981 г. прекарва три и половина месеца като следствен на Развигор. След 10. 10.1989 г., вече легално, учредява и оглавява Българската национално-радикална партия (БНРП).

Из книгата на д-р Николай Илиев Въоръжената борба против комунизма (издателство Българи, 2011 г.)