символ на ВСГР и два лозунга
ВСГР Символ на ВСГР За майка България

ВСЕБЪЛГАРСКИ СБОР ГЕОРГИ РАКОВСКИ

Форум

Георги Раковски, Белград, 1862 г. Литографна снимка на Георги Раковски

Вашето мнение е важно за нас. На тази страница може да споделите ако желаете вашите виждания, мнения и препоръки, както и да коментирате публикации на други участници във форума. За да направите това, моля кликнете върху бутона Публикуване по-долу.


Публикация във форума | Дълг и Чест

13.02.2024.

На днешна дата, отъ прѣдателска комунистическа рѫка, изгубиха живота си двама достойни синове на майка България.

Да почиватъ въ миръ! Героитѣ не умиратъ!

проф. Никола Милев, ген. Христо Луков и техните убийци

Авторъ: Дългь и Честь


Публикация във форума | Калоян Христов

08.02.2024.

Отиди и виж... Ти чул ли си..? За Черното море... За планини... Докосващи небето... За земя на Ханове - Царе... Властвали, на три морета..! Ти чул ли си..? За таз Земя... Родина на владетели... Достойни... Поставили в нозете си Света... С армии от славни... Войни..! Ти чул ли си..? За тоз народ... Създал от племена... Държава... От всяко селище... Издигал град... И всеки бил готов... Да се сражава..! Ти чул ли си..? За таз страна... За тоз Народ..! За тези хора..! Които днес се борят за храна... За педята Земя..! За двора... Ти чул ли си..? Иди и виж..! Народ..! От който произхождаш..! Държава, на която не държиш... Създала Свят..! Във който се разхождаш..!

Калоян Христов


Публикация във форума | Менде Петровски

05.02.2024. Коце Ципушев (1877-1968) од Радовиш за ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ:

Еднаш неколку другари го прашавме: „А бе, Гоце, зошто ние се бориме за автономија на Македонија и Одринско, кога подобро ќе биде да се бориме за ослободубањето и обединувањето со мајката татковина”? Тогаш Гоце ни одговори: „Другари, не гледата ли дека сега не сме робови на распаднатата веќе турска држава, а сме робови на европските велики сили, пред кои Турција подпиша своја полна капитулација во Берлин. Затоа треба да се бориме за автономија на Македонија и Одринско, за да ги запазиме во нивната целост, како една етапа за нивното идно присоединување кон обштата Бугарска татковина”. — Тоа беше јасната и точна проценка на Гоце за борбата на ВМРО. Покасно, големиот вожд на ВМРО, Тодор Александров, ја разбираше нашата борба по истиот начин — дека автономијата на Македонија е само етапа за присоединување кон мајката-татковина.

Коце Ципушев - 19 ГОДИНИ ВО СРБСКИТЕ ЗАТВОРИ

Менде Петровски


Публикация във форума | Захари Захариев

01.02.2024. Възпоменание за кървавата коледа - 1945 г.

На 7 януари 2024 г. се проведе тъжно събитие - Възпоменание, 79 години от Кървавата Коледа. За първи път българската общественост смело обяви мъката си за невинно избитите повече от 22 хиляди българи от Северна Македония и Западни покрайнини. Убийците са от титовата УДБА, престъплението, извършено без съд и присъда, планомерно, по списъци се издирват и безмилостно убиват хиляди стойностни хора – елитът на Македония. Причината? Само това, че са българи! Несъмнено- това е ГЕНОЦИД, извършен по всички правила на тероризма: невинни, невъоръжени хора, дори не са пленници, са подложени на масово унищожение: тайно, в масови гробове, с неизвестно местонахождение. Под благосклонния поглед на победителите- освободители...

На това тъжно възпоменание се бяха събрали над 300 души- на площада пред църквата Св. Неделя насред София. Това бяха представители на повече от милион българи - жители на днешната Северна Македония и повече от 2 милиона граждани на Р. България - наследници на бежанците от тези исконно български земи след ПСВ-1919 г.

Срещнах се с видните представители на българщината в Сев. Македония! Кристиян Пендиков войводата, Горан Серафимов, Люпчо Георгивски, А. Ковачески, Владо Тренески - все силни и смели мъже, с които българската нация може само да се гордее! В изказванията на тези препатили хора не лъхаше, а струеше неподправен патриотизъм и вярност към род и Родина. Трогателни бяха думите и на младия Кр. Пендиков и на останалите говорили - Л. Георгиевски, който поднесе приветствие от г-жа Вида Боева-Попова, която е най-близкия сътрудник на великия Иван Михайлов.. най-издържано в професионално-историческо отношение бе изказването на доц. Спас Ташев от Института за исторически изследвания. Кое е характерното в тези изказвания? Те не се водят от омразата (съвсем основателна!), а от едно европейско мислене за омиротворяване на тази измъчена земя - с възможности за откриване на училища и университети, в които да се преподава на майчин език. В главите на тези българи е силна представата за Обединена Европа, в която първа ценност е свободата на движение на хора, информация, стоки и капитали. Така постепенно ще се изгради единна европейска нация. А средновековната представа разделяй и владей ще бъде изтрита! Е, точно това не искат мракобесниците, самовеличаещи се като освободители. А всъщност те - сърбоманите и техните покровители са чиста проба терористи.

Кои са вътрешните движещи сили на този див шовинизъм? Основно това е завист: те не могат да понасят по-издигнати от тях – във всяко отношение. И заради невъзможността да ги убедят че са прави сърби, то какво? Трябва да бъдат избити... Удобен момент - българската войска се е изтеглила, германците - също, наблизо е покровителстващата ги Червена армия... Едни мижитурки, не единици,а организирани в някаква структура - нищожества. Или както е казал големият мислител и един от бащите на американската нация - Б. Франклин: Малкият човек, обечен в краткотрайна власт е способен да извърши такива чудовищни престъпления, че и боговете да пропищят.

Но да погледнем: кои и защо не присъстваха на покъртителното възпоменание? Нямаше ги политиците, кмета и съветниците, ВМРО - представители на уж националистическата партия. Не знам - дали са били поканени? Но за следващото възпоменание - непременно трябва да им създадем това неудобство. Те горките - с гузната си съвест и памет, живи да ги ожалим! Нямат съвест , нямат и доблест - да приемат достойно поражението на уж великите си идеи, които щели да донесат справедливост и вечен мир на земята...

Но, живот и здраве, следващото, 80 годшно Възпоменание за Кървавата Коледа, може да донесе свой принос за здравословен – български национализъм. Отечестволюбие, както би казал великият проф. Ганчо Ценов, изключване на чужди националисти - българомразци и законодателни инициативи като Закон за националния морал, самочувствие и достойнство на българските граждани, Национална доктрина ...

Захари Захариев


Публикация във форума | Софи Шуманова

30.01.2024. Мария Иванова Сутич или Шутич, участничка в Априлското въстание, в четата на Георги Бенковски.

На 27 април 1876 г. Мария, заедно с мъжа си Иван Сутич, се включва в четата на Бенковски, което Захари Стоянов описва по следния начин: — Запиши, че днес, на 27 априлий, с нашата чета се присъединява и госпожата на Ив. Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята – каза Бенковски на мене тържествено, понеже знаеше, че държа забележки. При разгрома на въстанието Мария, или Ньонка (Йонка), както я наричат четниците, се оттегля с мъжа си и останалите около Бенковски съратници към Стара планина. Между с. Липен и Тетевен Мария е заловена, а Иван – убит. Тя е откарана в мрачните килии на Черната джамия в София. Там прекарва 3 месеца, но пазарджишките чорбаджии събират пари и откупват свободата на храбрата си съгражданка. Останала вдовица, Мария се омъжва повторно за Димитър Овчаров, началник на пощата в кв. Кършияка в Пловдив. Мария Сутич няма родени свои деца. Осиновява двете по-малки деца на втория си съпруг. Син, Борис и дъщеря, Мара. На молбата ѝ да ѝ бъде отпусната народна пенсия тогавашното правителство отказва. Нещата се променят чак през 1929 г. Тогава, когато Христо Пунев – мъж на нейната племенница, става депутат в Народното събрание. Той поставя въпроса за народните пенсии и всички поборници получили такива.

Софи Шуманова


Публикация във форума | Мартин В.

23.01.2024.

В тези студени зимни дни и нощи, нека си спомним за онези, които през зимата на 1877/1878 г. преминаваха Балкана в борбата срещу Османската империя. Онези хиляди воини от Изток, които дойдоха, за да донесат на щиковете си свободата на България. Онези хиляди украинци, белоруси, поляци, руснаци, финладци, естонци и балтийски немци, които разпиляха костите си из Българската земя. Немалко войници загиват в тежките зимни условия когато преминават Стара планина, измръзнали или затрупани от снежни виелици, или от срутени оръдия от по-високите части.

Планът за преминаване през Балкана е на ген. Виктор Дандевил, който е потомък на френски военнопленник от армията на Наполеон (1812 г.). Благодарение на тези жертви и тежките сражения по време на войната, България отново вижда свободата. Друг е въпросът дали днешните поколения Българи ценят това, и дали изобщо пазят спомена за хилядите паднали по Българските земи...

Мартин В.


Публикация във форума | Жельо Михайлов | Коментари (1)

01.01.2021. Когато един ден сутринта се събудиш

Когато един ден сутринта се събудиш и знаеш, че крадливите червени олигарси и техните слуги съсипвали България и българския народ вече ги няма, когато знаеш, че месечната ти заплата е като в Европа, когато в току-що прочетените новини откриваш поредният закон, който ти улеснява живота, когато навсякъде срещаш радостни и усмихнати хора, когато справедливостта навсякъде е възстановена, когато всички пропъдени българи се връщат в родината си и се радват на щастлив живот, когато никой не краде националните богатства, а честният и почтен човек е на почит, тогава няма да се чудиш защо и откъде всичкото това добро е дошло в страната ти. Просто ще знаеш, че преди няколко години репресираните от комунистическият режим и техните семейства, които по численост са 4 милиона човека, са се събрали в единна политическа формация и заедно с всички родолюбиви българи тук и в чужбина са спечелили изборите, съставили са самостоятелно правителство и са подредили държавата си.

Ние, репресираните от комунистическият режим, сме колосална сила, но докато сме разединени, ще приличаме на умиращ от жажда човек, пред който стои пълна чаша с кристално чиста вода и който трябва само да протегне ръка за да я вземе и утоли жаждата си, обаче той, не я протяга. Да, чашата с водата е властта – за нея става въпрос, но без да я имаме, добрите времена за декомунизация, лустрация и достоен живот, ще се намират винаги в чакалнята.

Радостното е, че повсеместно, репресираните осъзнават и възприемат идеята за обединението. Затова ни предстои да извървим последният решаващ път за да осъществим всичко това и този път на обединението ни трябва да го извървим много бързо - толкова бързо, че още на предстоящите избори, след три месеца, всички да го усетят.

Жельо Михайлов

град Д.

Коментари към поста Когато един ден сутринта се събудиш

Коментар №1.  Както е казал Радой Ралин - къде се е чуло и видяло Простаци да развяват байряци.

Димитър Митев
25.11.2021

Публикуваните във форума материали изразяват само и единствено личното мнение на съответните им автори – потребители на сайта, а не на собствениците и издателите на rakovskibg.org. Rakovskibg.org както и неговият екип не носят каквато и да е отговорност за съдържанието им.