Символ на ВСГР и два лозунга
ВСГР Символ на ВСГР За майка България

ВСЕБЪЛГАРСКИ СБОР ГЕОРГИ РАКОВСКИ

вестник Свободно слово-лого

Качествен облик на Илия Минев

Отпечатано във в-к Свободно слово | бр. 76(35), 01.12.2020 - 08.01.2021 | автор: Димитър Николов

Паметник на Илия Минев в София
Паметник с барелеф на
Илия Минев в София

За да успеем в анализирането на същността на дадена историческа личност е необходимо да разгледаме определени моменти от живота му. Това с пълна сила се отнася и за първопроходникът на демокрацията у нас, непосредствено преди падането на живковизма. А това е Илия Минев от гр. Сараньево.

Той е роден в с. Саранбей на 05. 12. 1918 г., само че аз не съм го чувал да упоменава това име. Не назоваваше и родното си селище с комунистическото име Септември, което и до днес е официалното название на градчето, разположено на ж.п. линията София – Бургас. Винаги именуваше родното си място Сараньево. Малкият Илийчо е роден в едно от най-богатите семейства на този край. То се занимава с отглеждане на плодове и зеленчуци и има цех за спиртопроизводство. Родът на Илия с право се гордее с производството на едни от най-добрите български спиртни напитки, а за самия бай Илия в съзнателните му години никой не може да каже, че го е виждал да сложи и капка в устата. При това положение Илийчо го е чакал спокоен живот в условия на подготовка за образование в сферата на химическите технологии, за да ръководи в бъдеще семейното предприятие.

Когато постъпил в първи гимназиален клас, юношата Илия Минев за пръв път проявил своя дързък характер. Той бил не само ученолюбив, но и много любознателен. Като такъв той решил да участва в някоя от зародилите се младежки организации. Въпреки че бил от много богато семейство, Илия притежавал силно развито чувство за социална справедливост и посетил организацията на РМС. Втори път обаче не се върнал. Тогава един от участниците в тази група го запитал защо не идва и не е повторил посещенията си на червените сказки? Илия Минев отговорил: При вас нищо не се говори за България и за нейните национални въжделения, а само говорите за неразбираеми за мен неща. Илия Минев добре познавал отмъстителността на българските левичари, но така показал безстрашния си характер. Отговорът на младите комунисти не закъснял и една вечер двама по-големи с две-три години от него червени последователи го набили в градската градина.

По време на управлението на Народния Блок започва издигането на Илия Минев в йерархията на СБНЛ. През 1934 г. се провежда голяма демонстрация в гр. Пловдив на тази българска национална организация. Илия Минев е един от демонстрантите. За да бъде потушена демонстрацията, властта използва конна полиция, чиято задача е била да разпръсне демонстрантите. Минев хваща за юздите един от конете и успява да го задържи заедно с ездача му. Така водачите на Легиона виждат още един неустрашим борец за Свобода в лицето на възмъжаващия Илия.

След като завършва средното си образование, Илия Минев по повеля на родителите си заминава в западна посока - Франция, за да се запише в гр. Тулуза за студент по химически технологии (магистърска степен) и да завърши в Сорбоната в Париж. Във Франция, освен отличния си успех, с който се отличава сред студентите, друг интересен факт от неговия живот е и запознанството му с бъдещия френски политик Франсоа Митеран.

За много от връстниците на Минев, както и за него самият е характерно това, че едновременно с военната служба или веднага след нея са изпратени на фронта. Той е заставен от отечественофронтовската власт да участва в редиците на войските на ген. Вл. Стойчев и да се сражава срещу тези, на които той симпатизира – германските войни. Илия Минев се проявява на фронта в спасителни акции и е награждаван, но въпреки това нищо не спира комунистическите сатрапи още със завръщането му от бойните действия да го подложат на преследване. Многократно по

затвори и концентрационни лагери Илия Минев става пример за достойно държане и смелост, както пред своите набори - легионери, така и пред по-младите. За мен, той едва ли не създава по затворите школи по национализъм и антикомунизъм. Именно най-вече със своите мисловни разсъждения лицето В. Сидеров става смешен с изявленията си, че той е представителя на автентичния национализъм в ново време. Минев прекарва толкова време по лагери и затвори, че се превръща в най-репресираната политическа личност след Втората световна война. При една среща в САЩ между него и Нелсън Мандела, българинът с главно Б дава възможност на последния по един скромен, но красноречив начин да разбере, че неговата репресия не може да се сравнява с тази на Минев.

За разлика от много люде, които, след като изкарват определените им от комунистите репресии се превъзпитават, той не се спира и по време на кратките си престои на свобода провежда множество политически разговори с цел, ако е възможно да се създаде конспирация, която да ни отърве от задушаващата прегръдка на СССР. Най-успешният му акт е създаването на 16. 01. 1988 г. от него и негови съмишленици Независимо Дружество за Защита Правата на Човека. То е такава организация, чиято идея е да ни измъкне от лапите на комунизма, а целта й е да защитава правата на отделния гражданин. По време на възродителния процес Минев неведнъж по микрофоните на радио Свободна Европа въздига глас в защита на отделния гражданин, но никога не си позволява да говори за колективни права и привилегии на отделни малцинства. По това време той и съмишлениците му отново са подложени на репресии, но нищо не може да спре тези демократи от борбата им за родолюбие и хуманизъм.

Бай Илия, след като идва 10. 11. 1989 г. е недолюбван и от сините демократи, подпомагащи червените натрапници на българския народ. На така наречената дисидентска закуска присъстват всякакви типажи, които по един или друг начин са подкрепяли комунизма и живковизма. Такива бяха Радой Ралин – шумкар, който на зададен от мен по-късно въпрос какво е отношението му към Илия Минев отговори, че уважава личността на Минев, но двамата „стояли от противоположните страни на бариерата“. За Блага Димитрова пък мога само да кажа, че беше един от основните пропагандатори Априлския пленум. Тази обаче дисидентска закуска беше определена да бъде с френският президент Франсоа Митеран. Който, след като задал въпроса къде е състудентът му Илия Минев се знае с какво впечатление е останал от българската опозиция в лицето на СДС…

В началото на деветдесетте години Илия Минев създаде вестник Свободно слово, на който имах честта да бъда Първи главен редактор. За това мога да кажа, че съм много горд от оказаното ми доверие от неповторимия Илия Минев. Тук трябва да отбележа факта, че за да излиза от печат вестникът, Илия Минев на няколко пъти продаваше свои имоти. Днес ние сме длъжни да продължим неговото дело.

Днес, ние, политическите и генетични наследници на делото на Раковски, Левски, ген. Христо Луков, ген. Никола Жеков и не на последно място Илия Минев ще се опитаме да създадем политическа партия с името Всебългарски сбор Георги Раковски. Всеки български антикомунист и автентичен националист, развяващ българското, а не чужди знамена го каним да ни последва и да се влее в нашите редици!

За национално могъща и социално справедлива България!

Димитър Николов,

директор на в-к Свободно слово,

председател на ИК за образуване на ПП ВСГР.