Символ на ВСГР и два лозунга
ВСГР Символ на ВСГР За майка България

ВСЕБЪЛГАРСКИ СБОР ГЕОРГИ РАКОВСКИ

вестник Свободно слово-лого

Политическите затворници и емиграция около и след десети ноември 1989 г.

Отпечатано във в-к Свободно слово | бр. 98(42), 15.01.2024 - 22.02.2024 | автор: Димитър Николов

Илия Минев

На 20.11.2023 г. г-н Димитър Николов бе поканен да изнесе тема на горе употребеното заглавие от Сдружение Българска орда. Присъстваха и много дами и господа от Българско Национално радикално общество. Ето кратко експозе на казаното от него:

Днес се намираме на по-малко от една седмица след прожектирането на документален филм на политически затворник № 1 в света Илия Минев. След Втората световна война българският народ е най-репресираният на глава от населението на европейския континент и ако се обсъждат политическите затворници след тази война няма да ми стигнат и 168 часа и затова ще се спра само на тези личности, които са най-изявени и продължиха дейността си след вътрешнодворцовия преврат след 10 ноември 1989 г.

Преди да изложим нашия анализ съм длъжен да вмъкна някои уводни изречения за тези хора, както и да се изтъкне факта, че от петте най-репресирани лица по земното кълбо четирима са българи. Това са Илия Стоянов Минев от гр. Сараньево (днес Септември), 33 години репресии, от които 27 години затвор., с над 1800 дена карцер, Васил Узунов от Чирпан, 28 години затвор, Васил Златаров от Ямбол, 19 години затвор и Стефан Вълков от Асеновград – 18 години затвор. Прави впечатление, че и петимата са легионери – националисти, а Стефан Вълков е и един от заместник командирите на горянския отряд Християнски кръст.

За Илия Минев трябва да се спомене това, че е направил най-продължителните гладни стачки срещу затворническата и държавна управа. За Васил Узунов огромното количество политически затворници го смятат за почетен и достоен колега, но аз не мога да премълча, че имам приятел (Петко Енгереков от Тополовград, с престой по затворите осем години, чието мнение не е положително)

Стефан Вълков, както вече казах е легионер и горянски командир, който е излежал в българските затвори 18 години, също е бил много време по затворническите карцери и е истински последовател на Илия Минев до средата на 90-те години. Става член на БДФ и председател на НДЗПЧС в СДС, какъвто беше и покойния вече Кольо Босия. Васил Златаров е 19 години по затворническите килии. След десети ноември е първия председател на БДФ. Няколко години след основаването си тази организация стана стана член на СДС. С искането на Иван Костов тази организация да стане партия БДФ, която бе най-голямата организация в синята опозиция започна да губи лицето си и много от членовете й я напуснаха. Това отрицателно явление обаче не се случи по време на управлението на Златаров, а когато неин лидер бе вече Муравей Радев.

Друг ръководител на антикомунистическа националистическа партия – БНРП бе д-р Иван Георгиев. Още малолетен (на 15 години и четири месеца) след процес за участието му в конспирация е вкаран в Софийския централен затвор. Тази организация се казва Българска Националистическа партия, създадена през 1955 г. начело с варненския легионерски водач Иван Палазов и е включвала в редиците си над 1000 патриотично настроени ученици главно от софийските гимназии, заклели се да продължат образованието си във военни училища и след като заемат подходящи командирски постове в БНА да организират военен преврат срещу комунистите. През 1984 г. д-р Иван Георгиев е вкаран в следствието на Развигор. Преди да го замъкнат там е извлечен от медицинска академия с белезници пред колеги и студенти. Лично на мен ми е казвано от изтъкнати медици (член кореспонденти и академици) Генко Начев и Николай Минков, че Иван Георгиев е бил най-добрия лекар в България в областта на ректроскопиите и колоскопиите.

Водени от Илия Минев и Иван Георгиев през 1990 г. организирахме жива верига срещу влизането във Великото Народно Събрание на депутатите от ДПС и БСП. В началото на 90-те години БНРП, чрез същия похват, но в смесените райони забави с години и изучаването на турски език в българските училища. Съратник на БНРП бе и председателя на Български Национален Съюз – Нова Демокрация Иван Лазаров. Той също е легионер, под чието ръководство излизат в кърджалийските Родопи 22 човека с оръжие в ръка срещу народната власт и образуват първия горянски отряд на 22 септември 1944 г. След залавянето му е вкаран в затвора в Пазарджик. Следват Плевенския затвор и концлагер Белене. При образуването на БДФ заявява на приятелите си – легионери, че в името на партията освен думата „български“ не съществува нищо родно, след това напуска апартамента в който са се събрали и създава БНС.

Близък до вижданията на дотук изброените личности е и Петър Гогов. С артиста Джоко Росич и други господа създават конспирацията Партия Расате около началото на 80-те години. След разкритието й Гогов е уволнен от Киноцентъра, където работи и е вкаран в затвора.

Несъгласен с действията на червената буржоазия е и адв. Янко Янков, който почина през лятото тази година. След десети ноември 1989 г. Янков създава Българска социалдемократическа партия (немарксисти). Той влиза във Великото Народно Събрание от Сунгурларски избирателен район. Поради близките му отношения с Ахмед Доган или по-добре Меди Доганов в Старозагорския затвор голяма част от хората с турско самосъзнание от този район гласуват за Янков и той печели изборите срещу комунистите, независимо в какъв цвят са оцветени. Партията на Янко Янков е тази, която направи картата с множеството концентрационни лагери през 1990 г. като юрист и антикомунист създава и Съюз на юристите, които не проповядват комунистически и левичарски идеи. След средата на 90-те години Янков беше в основата на създаването на Партия Либерален конгрес и едноименния вестник (които въпреки имената си нямаха нищо общо със съвременното разбиране за либерализма).

Много ерудиран политически затворник бе и Страхил Гичев. Той е син на водача на БЗНС Врабча 1, министър от последното правителство преди комунистите и също политически затворник Димитър Гичев.

Тези политически фигури, както и други създадоха през 1990 г. Християн Социален съюз. Той бе одобрен и приветстван от ХСС в Германия. За сформирането на тази опозиция бе дошъл и немски депутат, който да приветства организирането му от името на германската партия. Ако бе просъществувал, съдбините на Отечеството ни можеха да бъдат съвсем други.

Когато се говори за политически затворници освен изброените до сега водачи не може да не се споменат и една друга генерация, по-млади с едно-две поколения. Такива са Коци Иванов, Николай Галев, и Ангел Грънчаров. И с тримата бяхме приятели, а с Николай и в момента се уважаваме. Ангел още от 1990 г. бе член на редколегията на вестник Български глас – политически орган на БНРП. Той създаде структура на партията в Ботевград, където бе и неколкократно кандидат за общински съветник и депутат. През 1990 г. Ангел Грънчаров организира и проведе почитане на жените-концлагеристки от Скравена. Коци Иванов бе координатор на БНРП за Монтански регион.

Днес бих казал за тях мир на праха им.

Николай Галев е от депутатите на историческата област Оборище на конгрес, организиран от БНРП през 1990 г. Николай написа и три книги за затворническия живот и лично за Илия Минев. Трябва да се знае, че Илия Минев още в комунистическо време става кръстник на детето на Ангел, ала за мен най-верния последовател на Минев е Николай.

Когато говорим за емиграция е необходимо да кажем това, че тези които днес са се загрижили с основание за демографската катастрофа и в частност с огромните емигрантски потоци нищо не споменават за това, че в периода 1988-89 г. органите на ДС принуждаваха много млади хора да напускат България. Дори им връчваха документи. Такъв е случая с вече покойния последовател на Илия Минев – Едуард Генов. Той също е политически затворник от Старозагорския затвор. Националист и антикомунист, син на „активен борец“, но не става последовател на идеите на баща си, а започва борба в защита на Чешката пролет.

Когато пиша на тази тема трябва да се каже и това, че българската политическа емиграция веднага след девети септември се е деляла на две основни групи, както и на други по-малки. Те са Български Национален Фронт, воден от Иван Дочев и БЗНС на Гемето. Много хора ОТ ВМРО на Иван Михайлов са приятели с първите, затова не на една снимка фигурират двамата Ивановци – легионерът Иван Дочев и лидерът Ванче Михайлов. Емигрантите демократи, радикали, земеделци от Врабча 1, та дори социалдемократи в мнозинството си са членували в БНФ, а Иван Дочев е бил както заместник-председател, така и председател на Световната Антикомунистическа Лига на емигрантите.

Това изложение го написах не само за членовете и симпатизантите на Сдружение Българска Орда и Българско национал радикално общество, но и в почит на монументалното дело на Илия Минев

ЗА НАЦИОНАЛНО МОГЪЩА И СОЦИАЛНО СПРАВЕДЛИВА БЪЛГАРИЯ

Димитър Николов,

директор на в-к Свободно слово,

председател на ИК за образуване на ПП ВСГР.