Символ на ВСГР и два лозунга
ВСГР Символ на ВСГР За майка България

ВСЕБЪЛГАРСКИ СБОР ГЕОРГИ РАКОВСКИ

вестник Свободно слово - лого

200 години от рождението на предводителя и идеолога на българската национална революция. Анализ на личността, характера и идейните възгледи на Георги Раковски.

Отпечатано във в-к Свободно слово | бр. 80(39), 03.05.2021 - 10.06.2021 | автор: Димитър Николов

Георги Раковски, Белград, 1862 г.
Георги Раковски,
Белград, 1862 г.

На 14.04.2021 г. се навършиха 200 години от рождението на великия български национален ръководител по време на Османското иго през ХIХ век, Г.С. Раковски.

По времето на живковия терористичен режим моето поколение, т.е. около 60-годишните почти нищо не учихме за този велик българин, който не само с перо като Отец Паисий, но и с пушка на рамо се стремеше да пробуди българщината в душите и сърцата на предците ни.

До този момент ние вече не малко сме изписали по страниците на вестник „Свободно слово“ за работата на този основоположник на националната ни борба срещу турския ятаган, затова в настоящата ми статия ще се опитам да анализирам патронът ми от една друга гледна точка. А тя е какво представляваше той, като личност и какъв бе неговия характер, а не на последно място и възгледите му.

Описанието му ще започна със спомени на негови съвременници, какъвто е например Васил Стоянов. Според него Раковски е бил хубавец с висок ръст, здрав физически и жилав. Тялото му е било изправено, а походката му е била с твърди и смели крачки. Той е бил с гъста и черна коса, като мустаците, които е носил и очите му също са били в този цвят. Челото му е било високо, а веждите също черни и почти винаги начумерени, което е било белег за опитен и длго време преследван хайдутин. Носът, устата и шията му са били средно големи. На лявата му ръка са липсвали два прста, които той е изгубил в бой с турците. Той е бил почти винаги весел и забавен, особено в присъствието на дами. Говорът му е бил приятен, привлекателен и убедителен, а гласа му ясен и звучен и когато бе необходимо приличаше на гръм. Такъв е бил Раковски и днес сами разбирате колко смешни са спрямо него настоящите ръководители на патриотарските организации, каквито са случаите с Красимир Каракачанов (Шкембе войвода) или пък двете не се сърди човечета Валери Симеонов и Волен Сидеров.

Много по-важни, обаче са неговите характер и слово. Така например той е притежавал горд и независим характер. Бил е надарен с голяма наблюдателност. Големия български националист е бил смел и решителен човек, на когото е липсвало притворство. В едно писмо той пише Аз мекере не ставам и на пари се не кланям!

За пламенния предводител за свобода няма нищо по-скъпо от Отечеството, което проличава и от един негов изказ: Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини.

Раковски се е отличавал с голямо майсторство в диспута. Той е нетръпим по отношение на противника. Само с погледа си е внушавал страх и респект в опонента си, пишат негови съвременници.

Бил е голям интелектуалец. Работи в областта на езикознанието, фолклора, нумизматиката, журналистиката, етнографията, и не на последно място произхода на българите. За тези си дейности използва не само родния език, но и френски, руски, гръцки, сръбски, турски и др.

Но той не е тих кабинетен учен, а е както вече казахме, внушаващ респект националреволюционер. Разбира, че главен виновник за непоносимото състояние на сънародниците му е османската феодална система. За него тя трябва да се премахне, защото е главната пречка за напредъкана народа ни. Раковски е изказал пожелания към султана сам да се заеме с това нещо, като е знаел предварително, че това не е реално и възможно. Според него трябва да се премахнат едновременно чуждите национален и феодален гнет.

Литографна снимка на Георги Раковски

Мисли, че е необходимо да се създават нови български търговски фирми и промишлени предприятия, както и да се модернизират съществуващите такива. Убеден привърженик националреволюционер той не подценява борбата за църковна независимост или борбата за повишаване културата на народа ни.

Великият българин обосновава правото на сънародниците си да са независими в църковно отношение. Той смята, че съсловието на търговците и занаятчиите, както и интелигенцията трябва да поведат националната борба, но основната маса от хора, която трябва да я извърши е селячеството, което е било в огромно мнозинство по онова време.

Още в младежките си години, заедно със своя баща застават начело на съсловието на занаятчиите и търговците в родния си град Котел в сблъсъка си с чорбаджийското съсловие, което е било един от основните крепители на султанската власт. Според него чорбаджиите са в услуга, както на феодалната чуждоземна власт, така и на фанариотското гръцко духовенство.

Раковски е привърженик за обща борба на християнските народи срещу общия им подтисник в началото на идейния си път. На малко по-късен етап, обаче разбира, че ръководните правителствени кръгове на сърби, гърци и румънци действат без да държат сметка за изконните интереси и права на българите. Това го кара да стигне до убеждението, че българското революционно движение трябва да има свой собствен път и той да е на принципа на самостоятелността.

Той е против царската руска политика, но и срещу империалистическата английска такава. Затова не е случаен факта, че пише в защита на полските национални борби, но и на индийските войници, напуснали и опълчили се срещу английската колониална войска. Неслучайно в настоящето съществуват три училища в индийската столица - Делхи, които носят неговото име.

Той подкрепя и други националноосвободителни борби, каквито са тези на италианци, унгарци, херцеговци, босненци, критияни, епироти и тесалийци.

Всичко, обаче в действията му и в помислите му е да се подготви българинът за борба против османското иго.

Днес делото на Георги Стойков Раковски е крайно време да се анализира обективно и точно. Трябва да се знае, че всичко, свързано с организираното национално освобождение от османско иго е сврзано пряко или косвено с него. Че той се извисява с исполински рст над неговите свременници и последователи и ние постоянно е необходимо да му отдаваме почит.

Димитър Николов,

директор на в-к Свободно слово,

председател на ИК за образуване на ПП ВСГР.